Хипноза в спорта

Полина Друмева

Може би най-ценното в СПОРТНАТА ХИПНОЗА не е просто, че подпомага представянето, а че въвежда атлета в едно много по-дълбоко ниво на подготовка, вътрешна подготовка, която не зависи от външните условия, от напрежението на състезанието, от формата на съперника или от това дали „денят е негов“. Защото теренът винаги ще бъде променлив, напрежението винаги ще присъства, а очакванията, независимо дали вътрешни и външни, няма да изчезнат, напротив ще стават все по -големи. Но когато вътрешната сцена е изградена, когато спортистът многократно е бил в състояние на спокойна концентрация отвътре и познава състоянието на зоната, тогава външната реалност престава да го разклаща толкова лесно. Когато умът вече е минал през ситуацията с яснота и стабилност, тялото започва да го следва с повече доверие и по-малко съпротива, а шумът става просто фон!И тук става ясно нещо много съществено спортната хипноза не е нещо отделно от това, което вече правим в спортната психология, в когнитивно-поведенческата работа или в терапията по принцип. Тя е онзи фин, но решаващ слой, който позволява на всички тези подходи да навлязат по-дълбоко и да останат трайно. Там, където учим на фокус, на рутини, на вътрешен диалог, хипнозата прави тези процеси преживени, телесно усетени и много по-лесно достъпни под напрежение. Тя не добавя нови техники толкова, колкото променя начина, по който вече познатото се интегрира.Към когнитивно-поведенческата работа тя добавя нещо, което често липсва и то е вътрешна убедителност. Защото има разлика между това да мислиш „мога“ и това да влезеш в състояние, в което усещаш спокойствие, контрол и фокус като нещо реално преживяно и усоещаш, че можеш.Разликата между мисля и усещам е осезаема. И когато това състояние стане познато, мисленето започва да се подрежда по него, а не обратното. Това е особено важно при атлети, които са силно аналитични и самокритични перфекционисти, онези, които знаят много добре какво трябва да направят, но в решаващия момент губят връзка със себе си.

В рехабилитацията този метод създава мост между медицинското възстановяване и реалното завръщане в играта. Има един много фин момент, в който тялото е готово, но вътрешното усещане все още не е поради ред причини и непреработена информация и липса на адаптацията й като опитност в нашето подсъзнание. Точно така там, където движението е възможно, но не е напълно доверено. Спортната хипноза работи точно в тази зона, където трябва да се възстанови не само функцията, но и вътрешната сигурност.

Работя в това направление от няколко години – в контекст, в който светът познава и развива тези практики от десетилетия, 20те години на 19 век в Америка, а в България тя тепърва намира своята естествена почва. И това, което наблюдавам, не е просто интерес, а постепенно и устойчиво разпознаване. Разпознаване на една нужда, която дълго време е оставала между редовете и тя е нуждата не просто да тренираме умения, а да създаваме достъп до тях в точния момент и да се приближаваме все повече към нашата най-добра версия.

И може би точно това ме доведе до следващата стъпка да създам обучения за колеги. Защото все по-ясно се вижда колко липсва този слой в практиката. Колко често имаме знанията, техниките, опита… и въпреки това не достигаме до онова място, където умението се превръща в действие.

Спортната хипноза не замества.

Тя не съкращава пътя.

Тя не обещава магия.

Те просто Е част от! И то неизменима!

Тя изгражда мост между вътрешния свят и външното представяне. Между потенциала и реалното му проявление. И когато този мост е стабилен, усилието остава, работата остава, но се появява нещо, което често липсва усещането, че това, което можеш, е наистина достъпно за теб, защото мозъка не прави разлика, когато създава или одебелява своите невронни пътеки.

А оттам нататък представянето спира да бъде борба… и започва да бъде израз на себе си и на потенциала, който носим себе си!

Едно посягане към забравени ресурси:)

С уважение,

Полина Друмева

Психиката също тренира. Всеки ден.